ИЗМЪ̀СТРЯМ СЕ, -яш се, несв.; измъ̀стря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. и диал. Израждам се. Ни видиме ежедневно, че едно животно или растение, като се премести от един предел на други, де се разликува въздух, за скоро почва да се измъстря, а след време изменува се съвсем. Г. С. Раковски, Π Ι, IX. Няма да поучаваме ония, които с благородната си отхрана измъстрили са и пренародили, та дору заборавили родствения си език. У, 1870, бр. 1, 6.